Фрийлансъри, програмисти и ИТ специалисти в България все по-често работят с клиенти от различни държави, получават плащания в различни валути и използват международни платформи като Upwork, Fiverr и Freelancer. Удобно е да работите с клиент от Германия или САЩ, но с първите по-сериозни приходи идват и въпроси, на които малко хора ви подготвят: „Имам ли нужда от фирма?“, „Как се отчитат парите от чужбина?“ и „Трябва ли да плащам ДДС?“. В тази статия отговаряме на тези въпроси с практичен поглед – без излишни счетоводни термини.
Свободна професия (фрийлансър) или ЕООД: Как да изберете?
Един от първите въпроси пред много фрийлансъри е каква форма на работа е най-подходяща за тях. В зависимост от конкретната дейност, клиентите и начина на работа може да се разглеждат различни варианти, като работа като физическо лице упражняващо свободна професия или учредяване на дружество като ЕООД.
Изборът не зависи само от данъчната ставка, а и от очакваните приходи, разходите за дейността, личната отговорност и плановете за развитие. При ЕООД например печалбата се облага с корпоративен данък, а когато я разпределите като дивидент, се прилага данък върху дивидента. Ако решите да си изплащате заплата, се добавят и осигурителни вноски. Няма универсално решение, което да е най-изгодно за всеки – изборът зависи от вашите конкретни числа и планове.
Добра практика е преди да започнете или промените формата си, да направите сметка на няколко сценария с реален счетоводител, а не да разчитате само на съвети от форуми.
Клиенти от ЕС и извън ЕС – има ли значение къде е клиентът?
Да, и доста повече, отколкото изглежда. Данъчното третиране на вашите услуги зависи от това дали клиентът е фирма или физическо лице и в коя държава се намира.
Когато работите с фирма от друга държава в ЕС, при определени условия може да се приложи обратно начисляване – вие не начислявате български ДДС, но трябва да спазите определени изисквания за документиране и евентуално да подавате VIES декларации. Когато продавате на физически лица в ЕС, правилата са различни – за електронни услуги ДДС може да се дължи в държавата на клиента, а не в България. При услуги за клиенти извън ЕС често се прилагат други правила, които в определени случаи изваждат доставката извън обхвата на закона за ДДС.
Това звучи сложно, но на практика има ясни въпроси, които определят третирането: какво точно продавате, кой е клиентът и откъде е. Затова не разчитайте на обобщения от рода „за фрийлансъри няма ДДС“ – винаги зависи от конкретния случай.
Плащания от чужбина – как се отчитат?
Много ИТ специалисти и фрийлансъри получават плащания чрез Stripe, PayPal, Wise или Revolut Business. Независимо от начина на получаване, приходите от дейността трябва да бъдат правилно документирани и отчетени.
Важно е да съхранявате информация за получените плащания, начислените такси и свързаните документи. Практичен съвет: използвайте отделна бизнес сметка и не смесвайте лични и работни пари – това улеснява неимоверно отчитането в края на годината.
Ако работите с чуждестранни клиенти, вероятно имате и практически въпроси: кога парите стигат до вас, защо получавате по-малко от сумата по фактурата и какви документи да пазите. Отговорите сме събрали в отделна статия за плащанията от чужбина през Stripe, PayPal и Revolut.
Какво е чл. 97а и засяга ли ме?
Дори да не сте достигнали оборота, който изисква обичайната ДДС регистрация, може да възникне отделно задължение – регистрация по чл. 97а от ЗДДС. Това се случва най-често при получаване на услуги от чуждестранни доставчици, например реклама от Google или Meta, SaaS абонаменти, хостинг или облачни услуги.
Това не означава, че всеки фрийлансър трябва да се регистрира – зависи от вида на услугата, сумата и конкретната ситуация. Но си струва да знаете, че такова основание съществува, за да не бъдете изненадани по-късно. Разгледахме подробно кога възниква това задължение в статията ни за услугите от чужбина и чл. 97а от ЗДДС.
Upwork, Fiverr и други платформи – какви документи да очаквате?
Ако работите чрез международни платформи като Upwork или Fiverr, начинът на фактуриране може да се различава от работата с директен клиент. Платформата може да действа като посредник – да събира плащанията от клиента и да ви изплаща сумата след приспадане на нейната комисиона.
Пазете извлеченията от платформата, историята на плащанията и евентуалните фактури или отчети, които тя предоставя. Те са основата за правилното ви отчитане и за определяне на действителния ви доход. Платформите начисляват комисиона и такси, които намаляват реално полученото – точно както при платежните системи, така че тези такси също трябва да бъдат отчетени правилно.
Осигуряване при работа като фрийлансър
Когато извършвате самостоятелна дейност, имате задължения за осигурителни вноски. Начинът на осигуряване зависи от избраната форма на работа, като например дали се осигурявате като фрийлансър на свободна професия, или като самоосигуряващо се лице собственик на ЕООД, както и от конкретните обстоятелства около вашата дейност.
Размерът на вноските зависи от основата, върху която решите да се осигурявате, като законодателството определя минимални прагове. Изборът на основа не е формалност – той влияе и на бъдещата ви пенсия и на правото ви на обезщетения, затова си струва да го направите съзнателно.
Често срещан въпрос е „Колко трябва да плащам?“ – отговорът зависи от реалния ви доход, формата на работа и плановете ви. Няма универсална цифра, която да важи за всички.
Какви разходи можете да признавате?
ИТ специалистите и фрийлансърите често имат значителни професионални разходи – софтуер, абонаменти за онлайн услуги, техника, интернет, обучения, платформени такси и други. Дали конкретен разход може да бъде признат за данъчни цели зависи от начина, по който работите, наличните документи и приложимите данъчни правила.
Ключът е в документирането. Фактура за техника, извлечение за платена абонаментна такса, разписка за професионален разход – всичко, което доказва, че разходът е свързан с дейността, улеснява правилното му признаване. Съхранявайте документите систематизирано, а не „някъде в имейла“.
Често срещани грешки на фрийлансъри и ИТ специалисти
- работа с международни клиенти без ясна организация на документите;
- смесване на лични и бизнес плащания в една сметка;
- пренебрегване на задължения, свързани с ДДС и услуги от чужбина;
- избор на неподходяща форма на работа без предварителна консултация;
- неотчитане на таксите на платформите и платежните системи;
- липса на план за осигуряване в началото на дейността.
Често задавани въпроси
Трябва ли ми фирма, за да работя с чуждестранни клиенти?
Не винаги. Можете да работите като физическо лице на свободна професия (фрийлансър) или да учредите ЕООД. Коя форма е най-подходяща зависи от вашите приходи, разходи, нивото на отговорност и плановете ви за развитие, като няма универсален отговор за всеки бизнес.
Плаща ли се данък върху парите от Upwork?
Приходите от стопанска дейност по принцип подлежат на облагане, независимо от канала, през който ги получавате. Конкретното третиране зависи от това как извършвате дейността си и какви документи имате.
ДДС засяга ли фрийлансъри с малък оборот?
Може да засегне дори при оборот под общия праг за регистрация – например при получаване на услуги от чужбина или при продажби към клиенти в ЕС при определени условия. Въпросът е изцяло ситуационен.
Какво да давам на счетоводителя си?
Извлечения от платформите, фактури към клиенти, документи за разходи и история на плащанията. Колкото по-систематизирани са те, толкова по-гладко минава отчитането.
Как InTax може да помогне?
В InTax разбираме спецификите на работата на фрийлансъри, програмисти, ИТ специалисти и дигитални предприемачи. Помагаме ви да анализирате ситуацията си, да изберете подходящия начин за работа и да организирате правилно счетоводството и данъчните си задължения.
Ако работите с международни клиенти, получавате плащания през онлайн платформи или обмисляте каква форма да изберете, свържете се с нас, за да обсъдим вашия конкретен случай.